Вицове - Други

Наближавал петнайсетият рожден ден на сина и баща му го попитал какъв подарък иска.
- Имам всичко, за каквото може да мечтае едно момче, татко -отвърнал синът. - Не се сещам да искам друго, освен пластмасов папагал.
- Пластмасов папагал ли? - учудил се бащата. - Сигурен ли си?
- Да, татко - потвърдил синът. - За рождения си ден искам пластмасов папагал.
Баща му купил пластмасов папагал. След няколко седмици, докато бил в стаята на сина си, той не забелязал никаква следа от папагала. Сторило му се странно, че подаръкът е изчезнал толкова бързо, обаче не споменал за това на момчето.
След една година синът се готвел да посрещне шестнайсетия си рожден ден.
- Какъв подарък искаш, сине? - попитал бащата.
- Имам всичко, за каквото може да мечтае едно момче - отвърнал синът. - Но искам кутия с шест пластмасови папагала.
Молбата се сторила странна на бащата, но въпреки това купил кутия с шест пластмасови папагала. И също като предишната година, няколко седмици след рождения ден на момчето папагалите изчезнали.
Дошъл седемнайсетият рожден ден на сина му и бащата го попитал какъв подарък иска.
- Имам всичко, за каквото може да мечтае едно момче - отвър
нал синът. - Но искам голяма кутия с двайсет и осем пластмасови
папагала.
Бащата много се озадачил, но въпреки това купил папагалите. След шест седмици в стаята на момчето нямало и следа от тях.
За осемнайсетия рожден ден на сина си бащата решил да направи нещо различно.
- Искам да ти купя нещо наистина специално за осемнайсетия рожден ден. За какво си мечтаеш? Може би за кола?
- Имам всичко, за каквото може да мечтае едно момче, татко -отвърнал синът. - Но искам цяла стая, пълна с пластмасови папагали.
- Стига с тия пластмасови папагали - отчаяно извикал бащата.
- Честно, татко, не искам нищо друго.
И бащата му купил цяла стая, пълна с пластмасови папагали. След шест седмици всички изчезнали. Този път бащата решил да го попита.
- Виж, сине, не знам за какво са ти тия пластмасови папагали,
но постоянно ти ги купувам, а те все изчезват. Къде са?
- Имай ми доверие, татко, след време ще ти кажа. Но не сега.
Месеците летели и скоро дошъл деветнайсетият рожден ден на сина.
- Предполагам, че пак искаш пластмасови папагали - примирено казал бащата.
- Точно така. Този път искам цял склад.
Бащата изпълнил желанието на сина си и му купил хиляди пластмасови папагали. След няколко седмици си дошъл вкъщи от работа и установил, че са изчезнали абсолютно всички. Отчаян да разгадае загадката на пластмасовите папагали, той зачакал сина си да се прибере. Вместо това му се обадили от болницата и му казали, че момчето е станало невинна жертва в бандитска престрелка и е сериозно ранено. Бащата побързал да отиде при него. Лекарите признали, че няма голяма вероятност синът му да прескочи трапа.
- Сине, сега може би не е подходящият момент, но трябва да те попитам за всички тия пластмасови папагали. За какво ти бяха? И какво правеше с тях?
- Ще ти кажа, татко, ако ми направиш една последна услуга.
- Естествено, сине. Каква?
- Можеш ли да отидеш до магазина и да ми донесеш един пластмасов папагал?
Бащата изтичал до най-близкия магазин, купил пластмасов папагал и се втурнал обратно към болницата.
- Ето, сине - подал му папагала той. - Сега ще ми кажеш ли какво означава всичко това? Просто трябва да знам.
- Разбирам - едва-едва отвърнал синът. - Сигурно много си се чудил, че всяка година искам за рождения си ден пластмасови папагали. Затова смятам, че съм длъжен да ти разкрия истината. Виждаш ли, това бяха...
И умрял.

Конкорд кацнал в Ню Йорк и пилотът съобщил:
- Госпожи и господа, благодаря, че летяхте с конкорд и от името на екипажа се надявам, че в бъдеще отново ще имаме удоволствието да бъдете наши пътници. - После, забравяйки, че микрофонът му още е включен, той прибавил: - Сега ми трябва само чаша истинско кафе и жена. Чула гафа, красива млада стюардеса се втурнала към пилотската кабина. По пътя една възрастна дама я потупала по ръката.
- Не бързай, скъпа. Остави му време да си изпие кафето.

Фермерско семейство отишло на авиоизложение. Мъжът се увличал по самолетите и попитал пилота на един лек самолет колко ще му вземе, за да го повози.
- Сто и петдесет долара - отвърнал пилотът.
- Не мога да си го позволя - казал фермерът. - Жалко, щото винаги съм искал да полетя с такова нещо.
Пилотът се трогнал от ентусиазма му.
- Ето какво ще направим. Ще се уговорим така. Ще ви повозя безплатно с жена ти, стига да мълчите през цялото време на полета.
Но ако издадете дори само звук, ще си платите сто и петдесетте долара.
Семейството се съгласило и се качило на самолета. Пилотът се представил много добре, изпълнявал най-лупинги и всевъзможни фигури. След час кацнал и попитал фермера дали му е харесало.
- Беше невероятно - казал мъжът.
- Поздравявам ви за храбростта - похвалил го пилотът. - Наистина не издадохте нито звук.
- Едва успях - признал фермерът. - За малко да кажа нещо, когато жена ми падна от самолета!

Когато кацнал в Дъблин на официална визита в Ирландия, папата коленичил и целунал земята.
- Защо го направи? - зачудил се един от посрещачите.
Мъжът до него му казал:
- И ти щеше да постъпиш така, ако беше пътувал с „Алиталия" и се беше приземил благополучно!

Президентът на Съединените щати, папата и едно хипи летели с малък частен самолет, когато пилотът съобщил, че самолетът се е повредил и трябва да скочат. За нещастие имало само два парашута, което означавало, че някой трябвало да остане и да загине. Преди да са обсъдили въпроса, президентът грабнал единия парашут, втурнал се към вратата и преди да скочи, извикал:
- Аз съм прекалено важна личност, за да умра!
Папата и хипито погледнали останалия парашут.
- Синко - казал светият отец, - аз водих добър, дълъг живот и вярвам, че ще отида на по-хубаво място. Вземи последния парашут.
- Няма проблем, ти го вземи - отвърнало хипито и се навело. -Аз ще взема втория. Президентът току-що скочи с моята раница!