Вицове - Други

Строителен работник безгрижно вървял по тясна греда високо над улицата. Въпреки че скелето на небостъргача било нестабилно и духал ураганен вятър, той без усилие пазел равновесие и не проявявал никакъв страх.
Когато слязъл долу, един мъж се приближил и му казал:
- Наблюдавах ви и съм впечатлен от вас. Бяхте съвсем спокоен.
Как го постигате?
Работникът отговорил:
- Преди карах училищен автобус, обаче нервите ми не издържаха.

Бил последният ден от срока и малкият Джони нямал търпение да се прибере вкъщи. Учителката съобщила:
- Който пръв отговори вярно на въпросите ми, ще си тръгне по-рано. - Джони потрил ръце.
Първият въпрос гласял:
- Кой е казал „преди четирийсет и седем години"? - Преди Джони да успее да отвори уста, Сузи вдигнала ръка и отговорила:
- Ейбрахам Линкълн.
- Точно така, Сузи - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони се подразнил, че са го изпреварили, но се приготвил за втория въпрос.
- Кой е казал „Имам една мечта"? - Преди Джони да се сети, Кейти вдигнала ръка и отговорила:
- Мартин Лутър Кинг.
- Точно така, Кейти - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони вече бил ядосан и твърдо решил пръв да отговори на третия въпрос.
- Кой е казал „Не питай какво може да направи родината ти за теб"? - Мери бързо вдигнала ръка и отговорила:
- Джон Кенеди.
- Точно така, Мери - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони вече кипял от гняв и когато учителката се обърнала с гръб към него за миг, дал воля на яда си.
- Ще ми се тия кучки да си бяха мълчали! - изсумтял той.
- Кой го каза? - попитала учителката.
- Бил Клинтън - отвърнал Джони. - Сега може ли да си тръгна?

Момченце се прибира вкъщи след първия учебен ден.
- Научи ли нещо? - пита го майка му.
- Да, но не е достатъчно. Искат утре пак да отида.

Учениците трябвало да напишат съчинение с поука. На другия ден прочели опитите си на учителката. Първа била малката Клер. Тя прочела:
- Татко има ферма и всяка неделя товарим яйцата в пикапа, и ги караме в града, за да ги продадем на пазара. Но една неделя се блъснахме и всички яйца паднаха на пътя, и се счупиха. И поуката е следната: не носи всички яйца в една кошница.
- Браво, Клер - похвалила я учителката. - Сега си ти, Ема.
Ема прочела своето съчинение.
- Татко също има ферма. Всеки уикенд взимаме яйцата и ги поставяме в инкубатор. Миналата седмица се излюпиха само осем от дванайсетте яйца. И поуката е следната: пилетата се броят наесен.
- Много хубаво, Ема - казала учителката. - А сега да чуем теб, Джони.
Джони прочел своето съчинение.
- Чичо Джим е участвал във Виетнамската война, но един ден самолетът му бил свален. Той скочил с парашут, преди да се разбие, но успял да вземе със себе си само каса бира, автомат и мачете. По пътя към земята изпил касата бира и кацнал сред хиляди вражески войници. Застрелял осемдесет виетнамци с автомата и когато патроните му свършили, убил още двайсет и пет с мачетето и удушил десет с голи ръце.
- Много цветисто описание, Джони - отбелязала учителката, -но каква е поуката?
- Не се закачайте с чичо Джим, когато е пиян.

Човек не харесва много неща в училище, докато не порасне: дребни неща, като например да те напляска жена на средна възраст - неща, за които в зрелия си живот плащаш добри пари. (Емо Филипс)

Учителката:
- Джони, снощи баща ти помогна ли ти да си напишеш домашното? Джони:
- Не, сам го написа.

Глас по телефона:
- Джони има грип и днес няма да дойде на училище. Училищната секретарка:
- Кой се обажда? Гласът:
- Татко ми.

Учителката:
- Ако имаш един долар и помолиш баща си за още един, колко ще имаш?
Момченцето:
- Един долар. Учителката:
- Не си си научил урока. Момченцето:
- А вие не познавате татко.

Има три типа хора - такива, които могат да броят, и такива, които не могат.

Когато в началното училище избухне пожар, всички спокойно трябва да се строят в колона по един от най-ниския до най-високия. Каква е логиката? Нима високите хора горят по-бавно? (Уорън Хъчърсън)

Професор започва лекции с нов курс и решава да наложи дисциплина. Затова саркастично казва:
- Ако в аудиторията има идиоти, нека се изправят. След няколко секунди един първокурсник става на крака.
- Защо се смятате за идиот? - пита професорът.
- Не се смятам - отвръща студентът. - Но не исках да стърчите съвсем сам!