Вицове - Други

Първо забравяш имена, после - лица. След това забравяш да си вдигаш ципа и накрая - да го сваляш. (Джордж Бърнс)

Всички на Земята умрели и отишли в рая. Когато пристигнали, Бог съобщил, че иска мъжете да се строят в две редици - в едната ония, които били командвали жените си, в другата ония, които били командвани от жените си. После наредил на всички жени да отидат със свети Петър. Когато се обърнал, Господ видял, че мъжете са се строили в две редици. Редицата от мъже, които били командвани от жените си, била дълга сто и трийсет километра, докато другата се състояла само от един човек. Бог се разгневил.
- Трябва да се срамувате, че сте били толкова слабохарактерни -извикал Той. - Само един от моите синове е бил силен. Само с него се гордея. - Господ се обърнал към мъжа, който стоял сам. - Кажи ми, сине, как така си единственият в тази редица?
- Не съм сигурен - хрисимо отвърнал мъжът. - Жена ми ми каза да застана тук!

Хю Хефнър и Мадона умрели и отишли в рая, но свети Петър се колебаел дали да ги пусне. Той казал на Хефнър:
- Ти си бил покварен човек с твоята порнография и затова трябва да те подложа на изпитание дали да останеш в рая. Трябва да извървиш трийсетметров тунел, без да ти дойдат нечисти помисли. Ако ти дойдат нечисти помисли, докато си в тунела, ще се отвори врата
в пода и ти ще паднеш в ада.
Хефнър решил, че изпитанието е честно, и бил сигурен, че ще се справи с трийсетте метра без нечисти помисли. Но по средата на тунела свети Петър се навел към него и прошепнал:
- Цици. - Вратата се отворила и Хефнър полетял към ада.
Дошъл ред на Мадона.
- Ти си била покварена жена с предизвикателните си дрехи и клипове, затова трябва да издържиш същото изпитание, ако искаш да останеш в рая. Трябва да извървиш трийсетметров тунел, без да ти дойдат нечисти помисли. Ако ти дойдат нечисти помисли, докато си в тунела, ще се отвори врата в пода и ти ще паднеш в ада.
Мадона се съгласила и също била убедена в успеха си. По средата на тунела свети Петър се навел към нея, вратата се отворила и той полетял към ада.

Една монахиня, сестра Маргарет, отишла в рая само за да научи от свети Петър, че е в списъка на чакащите. Прибери се вкъщи и си почини - посъветвал я той. - Обади ми се след седмица и ще ти кажа дали мястото ти е свободно.
След седмица тя му се обадила.
- Петре, обажда се Маргарет. Трябва да ти изповядам нещо: вчера за пръв път през живота си изпуших цигара. Това ще се отрази ли на шансовете ми да получа място в рая?
- Убеден съм, че няма - отвърнал свети Петър. - Но мястото ти още не е свободно. Обади ми се след още една седмица.
Изтекла втора седмица и тя пак му се обадила.
- Петре, обажда се Маргарет. Трябва да ти изповядам нещо: вчера за пръв път през живота си пих алкохол. Това ще се отрази ли на шансовете ми да получа място в рая?
- Сигурен съм, че няма - отвърнал свети Петър. - Но мястото ти още не е свободно. Обади ми се след три дни.
След три дни монахинята пак му се обадила.
- Петре, обажда се Маргарет. Трябва да ти изповядам нещо: вчеза пръв път през живота си целунах мъж. Смяташ ли, че това ще елиминира шансовете ми да получа място в рая?
- Не би трябвало - отвърнал свети Петър. - Обаче ми се обади утре. Дотогава ще съм се чул с шефа и ще знам за твоето място.
На другия ден сестрата пак се обадила.
- Петре, тук е Мег, забрави за мястото в рая.

Двама влюбени, които се интересували от спиритизъм и превъплъщения, си обещали, ако единият умре, другият да се опита да се свърже с него в отвъдното точно трийсет дни след смъртта му. Няколко седмици след това младият мъж загинал в автомобилна катастрофа. След трийсет дни любимата му се опитала да се свърже с него на спиритичен сеанс.
- Чуваш ли ме, Джоел? - изплакала тя. Разнесъл се глас:
- Да, Лорън, тук е Джоел. Чувам те.
- О, Джоел, радвам се да чуя гласа ти. Как е там, където си сега?
- Прекрасно е, Лорън. Небето е ясно и синьо, духа ветрец и грее слънце.
- Какво правиш по цял ден, Джоел?
- Преди изгрев слънце обилно закусваме, после до обяд не правим нищо друго, освен секс. Следобед спим до два, после правим секс до пет. След вечеря продължаваме със същото, докато заспим към единайсет часа.
- Това ли е раят, Джоел?
- Раят ли? Аз не съм в рая. Аз съм заек в Аризона.

За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика.
- Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той.
- Не - отвърнал старецът.
- Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче?
-Не.
От ушите на дявола вече излизала пара.
- Знаеш кой съм аз, нали?
- Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти.

Свети Петър излязъл в продължителна отпуска и оставил друг светец да го замества, като му казал да иска доказателство за самоличност, преди да пусне когото и да е в рая. Пръв бил Бетховен.
- Трябва да докажеш самоличността си - заявил светецът. Бетховен изсвирил няколко такта от Петата симфония и го пуснали в рая.
След това дошъл Айнщайн.
- Трябва да докажеш самоличността си - заявил светецът. Айнщайн обяснил своята теория на относителността и го пуснали в рая.
Накрая се появил Дан Куейл.
- Трябва да докажеш самоличността си - заявил светецът.
- Но аз съм Дан Куейл, бивш вицепрезидент на Съединените щати.
- Съжалявам, всеки трябва да докаже самоличността си. Даже Бетховен и Айнщайн.
-Кой?
- Добре, влизай.

Свети Петър видял, че някакъв човек се разхожда назад-напред край райската порта.
- Мога ли да ви помогна? - попитал светецът. Мъжът нетърпеливо си погледнал часовника.
- Не, всичко е наред. Няма да се бавя.
След пет минути свети Петър пак надзърнал навън и видял, че човекът изглежда ядосан от нещо.
- Какво става? - попитал светецът.
Мъжът престанал да се разхожда.
- Виж - отвърнал той, - ти знаеш, че съм умрял, аз знам, че съм умрял, обаче някой ще го каже ли и на анестезиолозите?

Един мъж умрял и отишъл в рая, където го посрещнал свети Петър.
- Кой си ти? - попитал го светецът.
- Казвам се Стивън Ричардс.
- И с какво си си изкарвал прехраната?
- Бях безработен.
- Безработен, а? - замислил се свети Петър. - А през живота си вършил ли си добрини?
- Да. Веднъж си вървях по улицата и видях група рокери, които се канеха да пребият едно беззащитно момиче. Затова му се притекох на помощ, хванах водача на рокерите за косата, силно го ритнах в слабините и му казах да се разкара.
- Това е похвално - като прелиствал досието на мъжа, отбелязал свети Петър. - Но не виждам никакво св. едение за този случай. Кога е било това?
- Преди около пет минути.

14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33