Вицове - Други

Провинциалист слязъл от влака с пребледняло лице. Негов приятел го попитал какво му е.
- Прилоша ми от влака - отвърнал провинциалистът. - Винаги ми става така, когато пътувам с гръб към посоката на движение.
- Защо не помоли човека срещу теб да се размените?
- Сетих се за това, но там не седеше никой.

- Но вие не разбирате, аз непременно трябва да сляза в Нюарк.
Там ме чака жена ми и ще ме заведе в родилния дом при първото ни
внуче. Няма начин да не може да се направи нещо.
Кондукторът се смилил над него.
- Ами, предполагам, че бих могъл да поговоря с машиниста да
намали, когато наближим Нюарк, и после ще скочите на перона.
Уговорили се и експресът наближил Нюарк със скромните осемдесет километра в час. Кондукторът отворил вратата и провесил мъжа навън. Пътникът се затичал като луд във въздуха и кондукторът го спуснал, докато първо единият, а после и другият му крак докоснали перона. Обувките му вдигнали искри и се разнесла миризма на горящ каучук. Мъжът тичал с петдесет километра в час. Накрая кондукторът го пуснал. Пътникът разбрал, че е успял, и постепенно започнал да намалява скоростта. Но точно когато покрай него прелитал последният вагон, оттам внезапно се подала една ръка, сграбчила го за яката и го дръпнала обратно във влака.
- Добре, че успях да ви помогна - казал бюфетчията. – Този влак изобщо не спира в Нюарк.

Мъж пътувал с влак от Лондон за Единбург и попитал кондуктора кога ще спрат в Нюарк.
- Този влак не спира в Нюарк - отвърнал кондукторът.
Мъжът се ужасил.

Младеж отишъл на събеседване, за да постъпи на работа като стрелочник. Инспекторът го попитал:
- Какво ще направите, ако разберете, че два влака пътуват един срещу друг по едни и същи релси?
- Ще превключа стрелката на единия влак - уверено отговорил младежът.
- Ами ако лостът на стрелката е счупен?
- Ще изтичам от будката и ще използвам ръчния лост.
- Ами ако той е ударен от мълния?
- Ще се обадя на съседния стрелочник.
- Ами ако дава заето?
- Ще използвам аварийния телефон.
- Ами ако е счупен?
-В такъв случай ще изтичам до селото и ще повикам чичо Джошуа.
- Защо? - учудил се инспекторът.
- Защото никога не е виждал железопътна катастрофа.

Трима старци са при доктора за проверка на паметта. Той пита първия:
- Колко е две по две?
- Сто деветдесет и четири - гласи отговорът. Лекарят се обръща към втория.
- Колко е две по две?
- Четвъртък - отговаря старецът.
Накрая докторът пита третия старец: „Колко е две по две?
- Четири.
- Чудесно - възкликва докторът. - Как го получихте?
- Много просто - казва третият. - Извадих сто деветдесет и четири от четвъртък!

Деветдесетгодишен мъж седи на пейка в парка и плаче. Един младеж го пита какво има.
- Влюбен съм в двайсетгодишно момиче - изпъшква старецът. - Тя е хубава, мила, внимателна, готви страхотно и правим фантастичен секс по три пъти на ден.
- Тогава защо плачете?
- Забравих къде живеем!

Разсеян професор се мести в нова къща на същата улица. Жена му знае, че той забравя разни неща и затова, преди да го изпрати на работа, му записва на лист новия адрес. Връчва му листа и ключа за новата къща и му напомня да не отиде на стария адрес.
Същата сутрин един негов студент му задава сложен въпрос и професорът написва отговора на гърба на листа. Студентът пита дали може да го задържи. Забравил какво има на другата страница, професорът отвръща: „Естествено".
Вечерта по навик се връща в старата си къща, опитва ключа и не може да си отключи. Разбрал грешката си, той започва да търси из джобовете си листа с новия адрес, но от него няма и следа. Затова тръгва по улицата и спира първия срещнат сериозен наглед младеж.
- Извинете, аз съм професор Галбрайт. Случайно да знаете къде живея?
- Естествено, татко - отвръща момчето.

Възрастна вдовица и вдовец ходят от пет години. Накрая той й предлага да се омъжи за него и тя веднага се съгласява. На другата сутрин обаче вдовецът не си спомня отговора й. Отчаян, той решава да й се обади.
- Много ме е срам - започва старецът, - само че след като вчера ти предложих да се омъжиш за мен, днес просто съм забравил ти какво ми отговори.
- О, страшно се радвам, че се обаждаш - отвръща тя. - Спомням си, че казах „да" на някого, обаче не помня на кого!

Друг професор казва на аптекаря:
- Дайте ми хапчета ацетилсалицилова киселина.
- Аспирин ли имате предвид? - пита аптекарят.
- Точно така. Все не мога да запомня това име!

Млада студентка се чуди защо са му на застаряващия професор
три чифта очила.
Той й обяснява:
- Имам един чифт за гледане, един чифт за четене и трети - за
да търся другите два.

13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32