Вицове - Други

Мъж всеки месец ходел при един и същи фризьор. Фризьорът имал досадния навик да омаловажава всичко, което казвал клиентът му. Елин пък клиентът казал, че си е купил нова кола.
- Каква? - попитал фризьорът.
- Беемве — отвърнал клиентът.
- Уф, не биваше да си купувате беемве - казал фризьорът. -Много по-добре щеше да е, ако си бяхте взели ферари. Много по-шик, по-удобно и по-стабилно.
На другия месец клиентът съобщил, че си е купил скъпа къща в ново предградие.
- Уф, не бива да се местите там - изсумтял фризьорът. —Това е
на километри от магазините. И няма прилични кръчми. Разбирате
ли, скоро безплатно ще раздават тия къщи.
Следващия път клиентът казал, че заминава на екскурзия в Рим.
- Какво ще правите в Рим? - попитал фризьорът. - Там няма нищо, само развалини.
- Винаги съм искал да видя папата и ако е възможно, да поговоря с него - търпеливо пояснил клиентът.
- Невъзможно - засмял се фризьорът. - Няма да успеете да се приближите до него. Залагам сто лири, че папата няма да разговаря с вас.
На клиента толкова му омръзнало дрънкането на фризьора, че приел залога. След месец пак дошъл да го подстрижат и фризьорът го попитал как е прекарал в Рим.
- Не забравяйте за нашия облог - подигравателно казал той. -Можете да платите с чек.
- Не, всъщност вие ми дължите сто лири - възразил клиентът. - Папата разговаря с мен.
- Какво? - изпелтечил фризьорът.
- Ами една сутрин се мотаех по площад „Свети Петър" с надеждата да зърна папата, когато за своя изненада го видях да се приближава към мен. И за мое удивление спря и ме заговори.
- И какво каза? - смаял се фризьорът.
- Попита ме: „Кой ви е подстригал толкова ужасно?"

Шофьор карал по провинциален път, когато колата му се повредила. Той слязъл и тъкмо бил отворил капака на двигателя, когато по пътя се появил стар кон. Конят надникнал под капака и казал:
- Провери горивната помпа - и препуснал нататък.
Шофьорът толкова бил потресен, че отишъл направо в най-близ
ката ферма и обяснил на фермера какво се е случило.
- Конят имаше ли черно петно на Задницата? - попитал го фермерът.
- Да, да, имаше! - потвърдил шофьорът.
- А, не му обръщай внимание, той не разбира нищо от коли.

Каубой влязъл в един град и отишъл да удари няколко чаши в бара. Когато пак излязъл навън, конят му го нямало. Той се втурнал обратно в бара и извикал:
- Кой ми открадна коня?
Не получил отговор.
Започвал да се разгневява.
- Добре, ако никой не си признае, че ми е откраднал коня, ще направя така, както постъпих в Аризона.
Отново му отговорило мълчание. Каубоят побеснял.
- Това е последният ви шанс. Ако никой не си признае, че ми е откраднал коня, ще направя така, както постъпих в Аризона.
Тогава се обадил самотен гласец:
- И как постъпи в Аризона? Каубоят тихо отвърнал:
- Прибрах се вкъщи пеш.

Една майка имала близнаци - Уил и Джени. Двамата имали коренно противоположни възгледи за живота. Уил бил роден песимист, докато Джени била вечна оптимистка. Характерите им много затруднявали майката, особено когато идвало време да им купува подаръци. Затова решила да се консултира с детски психиатър какво да им купи за Коледа. Психиатърът й казал да отдели колкото може повече пари за песимиста Уил, но че Джени сигурно ще се зарадва на всякакъв подарък.
- Вземете й купчина тор и я опаковайте - посъветвал я той. -
Сигурен съм, че тя няма да има нищо против.
Майката послушала съвета. Дала триста долара за подаръци на Уил и опаковала купчина тор за Джени.
В коледната сутрин децата отворили подаръците си.
- Какво ти донесе Дядо Коледа? - попитала Уил майката.
Той мрачно отговорил:
- Колело, но сигурно ще го блъсна някъде, докато го карам, бутонки, но сигурно ще си счупя крака, докато играя, и електрическо влакче, но сигурно ще ме хване ток и ще умра.
Майката видяла, че надеждите й не се оправдават. Тя се обърнала към Джени.
- А на теб какво ти донесе Дядо Коледа?
- Мисля, че съм получила пони - потънала до лакти в тор, отвърнала Джени, - обаче още не съм го намерила!

Баща попитал дъщеричката си какво иска за Коледа. Тя отговорила, че повече от всичко друго на света иска братче. Случило се така, че На Бъдни вечер майка й се прибрала от болницата с бебе в ръце. На другата година бащата пак попитал дъщеря си какво иска за Коледа.
- Ако не е много трудно за мама - отвърнала тя, - искам пони.